Божидар Митов, АЗПБ: Преди 33 г. обработвах изоставена земя, а доживях да ме наричат „зърнар“ и „терорист“

Публикувано на 06.10.2023

Не упреквайте зърнопроизводството, а помислете как да се надгради останалото земеделие, съветва един от най-големите фермери в Североизточна България , който тази година отбелязва 33 години работа

Тази година много български земеделски стопани навършват повече от 30 години в агробизнеса. Сред тях съм и аз – един от основателите и създателите на модерното земеделие в Североизточна България. Преди 33 години започнах да обработвам земя, за която никой не искаше да се грижи. След тежкото социалистическо наследство тя пустееше, нямаше нито пари, нито техника. Сега, когато успяхме с много усилия да развием високорентабилно земеделие, доживях да ме наричат „зърнар“ и „терорист“. Вече съм на 65 години, пенсионер съм и работя, имам три деца и шест внуци, двама от които са в първи клас. Как ще се почувстват те, ако някой в училище им каже, че дядо им е „терорист“?!

В бизнеса отдавна навлязоха и моите деца. Значи, по думите на хора с добро образование и на високо управленско ниво, те също са „терористи“, защото се занимават със земеделие и животновъдство и карат джипове, закупени с „европейски пари“ – каза един господин с висок чин. А знаете ли, уважаеми управляващи, че един джип струва по-малко от 1% от оборота ни за една година. Но, явно, за вас темата за професионалното земеделие е изключително далечна и неразбираема. В какво ни упреквате?! Високопроходимите машини не са „прищявка“, а са необходимост, защото ние от сутрин до вечер, в студ, кал и пек обхождаме стотици терени.

Само трите хедера на един комбайн струват колкото едно ламборгини или бентли

Прословутите джипове на земеделците се разтягат като дъвка още от 2009 г., от времето на аграрния министър Мирослав Найденов, когато пак стачкувахме. А вече джиповете са навсякъде. Я се разходете до ромските махали или пък през лятото до селата, когато са се върнали нашите сънародници от чужбина! На фона на техните луксозни автомобили, нашите бледнеят. В това няма нищо лошо, щом ромите могат да си го позволят. Но по време на избори, тях ги ухажвате, а нас ни плюете. Ние, които храним народа и получаваме субсидии, а те получават кебапчета и други облаги.

Отвсякъде личи вашата неадекватност за целия селскостопански сектор, който е забит заради неправилните решения и мерки, взети от правителствата. Никакво уважение и признателност за положения от нас труд!

Преди три десетилетия аз тръгнах с един руски трактор. Блъскахме се, опитвахме и разбрахме, че у нас ще се успее със зърнопроизводство, защото пазарът е най-добрият учител. Хората по обективни причини стигнаха до уедрено зърнопроизводство. Много преди да ги има субсидиите.

Сега, в навечерието на избори отново искат да ни разделят на едри и дребни, да ни скарат, заради субсидираното подпомагане от Европейския съюз. Защото дребните стопани са десетки хиляди гласоподаватели, а едрите – едва 20-тина.

У нас има около 100 хиляди земеделски производители, като малко повече от 3% обработват големи площи.

Според Европейските изисквания всички над 1000 дка са едри стопанства. Тези 3 % и още малко, занимаващи се със зърнопроизводство, овощарство, животновъдство, зеленчуци, лозари и други, изкарват земеделската продукция в България. В Америка например едно четиричленно семейство обработват между 10-15 000 дка земя.

Как може един дребен български земеделец да си купи комбайн, за да може да жъне три култури – пшеница, царевица и слънчоглед? Та, той струва значително (по-малките машини са над половин милион, а големите, с три хедера, надхвърлят 1 милион). Има джипове по-евтини от единия хедер! Един комбайн работи 60-70 дни в годината и за 7-10 години се амортизира. Ама, нужни са още плугове, трактори и сеялки, брани и друг инвентар, за да се произвежда рентабилно зърно. Колко декара трябва да обработваш тогава, за да си рентабилен и да храниш семейството си?! Земеделието е тежка и скъпа работа. Лятото си на полето, а не на морето. Зърнопроизводство без големи площи и сериозни инвестиции няма как да е рентабилно и твърде много стана бюрокрацията. На политиците, които седят по бюрата си в София, изобщо не им е ясно колко труд и колко декара трябва да обработва един фермер, за да изхранва семейство и служители, и колко е скъп този бизнес.

А сега за прословутите директни субсидии за агросектора?!

Първо, за основните плащания по схемата за единно плащане на площ от 20 лв./дка за заплатите на земеделските производители (механизатори и други работници, произвеждащи непреработена земеделска продукция), така че възнагражденията да стигнат и надвишат тези на работещите в другите отрасли. Това е Европейската политика. И тук имаме таван и ограничения – 2100-2200 лв. са предвидени за работещите в сектора. Но тези заплати вече не са конкурентни и, за да запазим работниците си, се налага да добавяме още 40-50% отгоре. На един счетоводител или механизатор трябва да му се падат повече от 5 хиляди декара, за да стигат тези пари. А субсидиите са „изключително много“ (уви, Татовото мислене не е забравено). Ние, изглежда, трябва да сме втора ръка хора.

И един истински случай. При данъчна проверка във фирмата инспекторите ми правят забележка, защо инженерите и агрономите са си закупили горно мъжко облекло от магазин на известна българска марка “Теодор“. Нима е незаконно да си купиш хубави дрехи, с пари, които ти се полагат?! Нима тези хора трябва да ходят на работа с работно облекло, като трактористите? Ех, мисленето от времето на режима на Живков ще ни унищожи!

За другите т.нар. „зелени“ плащания от 10-12 лв./дка, те също трябва да се спазват или се губят основните 20 лева на декар. А разходите, които трябва да се извършат за тях (обработки, сеитби, семена и др.) също не стигат. За да получим изобщо някакви субсидии, ние трябва да спазваме „зелените“ изисквания, а голяма част от получените средства отиват, за да ги спазим. Това са допълнителни разходи. Бъдещите изисквания и бюрократичната тежест ще са още по-големи. Чувам, че идните години щели да искат да се плащат „въглеродни емисии“ и на животните (крави, свине и др.), защото изпускали газове и замърсявали. То и сега пенсионерите и по-бедните хора рядко си позволяват месо на трапезата. А не знам каква ще бъде цената на производството му и в магазина, ако се въведе тази мярка, за да го има и да не е внос?!

Какво ни чака…

То на практика вече чука на вратата ни. Украйна очаква до 2 години да стане пълноправен член на ЕС. Там фермите (колхозите) започват от 300 хил. дка и достигат до 3 млн. дка с необятна земя. Площите в Украйна освен, че са големи, са и изключително плодородни. Страната притежава 30 % от чернозема в света, който е благоприятен за отглеждане на зърнени култури. Торене почти не е необходимо, особено за слънчогледа, а това означава висока рентабилност на производството. Нямат стигане! Рентите им са малко над 3 долара. 10 долара са за поливните култури.

Дребното земеделие иска много повече субсидии, които държавата ни не може да си позволи. Земеделците в западните държави получават в пъти повече субсидиране. Проблемът със зеленчукопроизводството и овощарството у нас не е от липсата на земя, а на работна ръка и вода за напояване. Как на Запад плащат по-високи заплати, като подсигуряват фургони и храна на гастарбайтерите от България? И като се приберат у нас, те също получават пари няколко месеца от борсата. Това не може да стане без държавна намеса, съответно субсидии под някаква форма. За зеленчуците не трябва много земя, така че зърнопроизводството не е проблем, а точно обратното. Добре, че е то да произведе продукция за над 7 милиарда лева, да се изнесе една част и с тези пари да се внесат месо, зеленчуци и други недостигащи агростоки. Земеделието благодарение на зърнопроизводството е на положително външнотърговско салдо.

На нас война не ни трябва – да ни удрят с патрони, снаряди и ракети! Достатъчно е да затворят границите, за да няма никакъв внос. Тогава за три-четири месеца сами ще се предадем, защото и картофите няма да стигнат. И добре, че имаме зърно, с което да месим хляб и слънчоглед за направата на олио, за да ядем „циганска“ баница. За разнообразие на трапезата можем да си позволим и качамак от царевица.

Кой ще работи земята?

Ех, каква завист, каква злоба българска. „Я не сакам да съм добре, я сакам Вуте да е зле!“, е рекъл шопът. Ако някой малко се издигне, другият веднага го натиска. Защо, когато вдигнахме нивото на зърнопроизводството у нас, доживях да ме назоват „зърнар“ и „терорист“. След 33 години упорит труд и създаване на фамилно земеделие и свиневъдство – да се откажа от бизнеса ли? Няма как вече да се върнем към малките трактори или конете. Вече говорим за цифровизация, нови технологии и въглеродни емисии.

И добре, че имам деца, които образовах и научих да работят в земеделския бранш. Вярвам, че те няма да вземат по-лесното решение. Защото младите могат да разпродадат тракторите, комбайните или и малко земя, за да се разплащат. Останалата да дават под наем и да живеят без трудности и главоболия. Без да ги обиждат на „зърнари“ и „терористи“. Тогава кой ще работи земята?! И руските управници разбраха, че от зърно може да се печели повече отколкото от оръжие, и стимулираха техните зърнопроизводители.

Надявам се управниците на държавата да се отнасят с уважение към всяко мнение и всеки труд, различни от техните. Надявам се, целият бранш да усети покровителствена политика спрямо българското земеделие. Не упреквайте зърнопроизводството, а помислете как да се надгради и стимулира останалото земеделие, за да стане рентабилно, печелившо, устойчиво и търсено от предприемачи и работещи.

Източник: 24 часа

Свързани публикации

Венцислав Върбанов: Няма министър досега, при който за 8 месеца да е имало 6 протеста

Венцислав Върбанов: Няма министър досега, при който за 8 месеца да е имало 6 протеста

Когато един министър влезе в министерството, отнема много време той първо да разбере какво се случва в това министерство, коментира Илия Проданов, председател на НАЗ „Не е имало случаи за последните 30 години в рамките на половин година да има толкова протести срещу...

21 февруари : Форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“: Иновации и устойчиви практики в агробизнеса

21 февруари : Форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“: Иновации и устойчиви практики в агробизнеса

АЗПБ е партньор на форума Земеделски форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“ ще се проведе на 21 февруари 2024 г. в Международен панаир Пловдив. Събитието е организирано от сп. Enterprise и е част от съпътстващата програма на международно изложение АГРА 2024....

Десета национална среща на земеделските производители: 20 и 21 март 2024

Десета национална среща на земеделските производители: 20 и 21 март 2024

Десетото, юбилейно издание на Националната среща на земеделските производители ще се проведе на 20 и 21 март 2024 г. Това реши на свое заседание УС на АЗПБ. Десетата, юбилейна национална среща, посветена на 20-годишнина от основаването на АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ...