Венцислав Върбанов, председател на УС на Асоциацията на земеделските производители и бивш министър на земеделието, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
До какви последици за земеделието води нестабилната политическа обстановка? Наш гост е председателят на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители и бивш министър на земеделието Венцислав Върбанов. Добре дошъл в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Върбанов.
Здравейте, добре заварили.
Преди точно два месеца земеделските производители и животновъдите излязоха на протест и блокираха транспортните артерии на страната. Кои от обещанията тогава не се спазиха, или по-точно може би кои се спазиха?
Понеже през последните десетина месеца доста често се налагаше да протестират земеделските производители, вече е доста объркано и на мен ми е трудно дори да ви кажа: кое е спазено, кое не е спазено. Факт е, че при последните протести, когато колегите от Асоциацията на зърнопроизводителите договориха там по 10 лева на декар до 3000 декара, по 5 лева на декар от 3000 до 10 000 декара, в момента има процедура, по която всички, които отговарят на определените изисквания, си пускат документи да получат въпросната помощ. И това може да се приеме, че е спазено. Но другите протести не бяха за пари. Протестите, които ние тогава организирахме, бяха за политики. Всъщност тези пари, които в момента ще получат колегите, те не са им излишни и ще им помогнат в някаква степен, но те не решават проблемите. Проблемите ще се решат, когато има предвидимост, когато има предсказуемост в обстановката и когато се водят политики, които да показват отношение към сектора в по-дългосрочен план.
Какво свърши в земеделието правителството за 10-те месеца? Вие можахте ли да разберете, да усетите – все пак сте бил и министър – какви са политиките на Земеделското министерство?
Ами много неща се започнаха, нищо няма свършено докрай. С две изречения – това е моят отговор. Много консултативни съвети, много срещи, много разговори. За съжаление, резултат налице почти няма. Казвам почти, като изключа тези неща, за които вече говорихме. Ще има избори след няколко месеца, всички имаме някаква надежда, че нещо може да бъде променено. И пак ви казвам: за нас не е от голямо значение, кой ще бъде министър или кой ще е управляващ. За нас е от значение, каква политика ще се води, ще има ли изобщо някоя политика в нашия сектор и ще има ли някаква стабилност. Защото в момента – вие започнахте разговора с политическата нестабилност – тази политическа нестабилност влияе на всички сектори, не само на земеделието. На всички, които се занимават с бизнес, и смея отговорно да кажа, и на всички български граждани, които искат да водят нормален живот. Политическата нестабилност няма как да не се отразява върху обществения живот и върху бизнеса, разбира се. Ние не можем да си направим плановете дългосрочно, не можем да планираме инвестициите си. Като се притурят и всички кризи, които ни се товариха на главите, като се започне още от COVID кризата и се стигне до войната в Украйна – всичко това е на наш гръб и оказва своето влияние. И искам да ви кажа, че секторът е изключително притеснен. Виждаме промените в климата, засушаването как влияе пагубно. Ако можем да кажем нещо хубаво, което се случи миналата седмица, то беше, че на Комитета по наблюдение бяха увеличени средствата, които ще бъдат дадени за новия прием с цел инвестиции в напояването. От 22 милиона станаха на 50 милиона и от юни месец ще има прием по Мярка 4.1 за напояване. Също така царевицата беше прието от колегите да се сложи в списъка на чувствителните култури, за да може да се кандидатства и с проекти от колеги, които искат да напояват царевицата в тези райони, в които се отглежда царевица.
Според вас какви политики трябва да има в земеделието? Какви политики трябва да развива един бъдещ кабинет?
На първо място трябва да се определи, кои са приоритетните отрасли и не само на хартия да бъдат приоритетни, а просто това нещо да бъде подплатено с бюджет, с ресурс. Така е устроена политиката в останалите страни, че сектор „Земеделие“ е подкрепян. Няма как в съседните страни той да се подкрепя, а в България да се развива без подкрепа, защото ние сме един общ пазар и за да бъдем конкурентни на този общ пазар, трябва да сме при равни условия. Няма как изначално в една страна земеделците да бъдат подкрепяни, а в съседната да не бъдат подкрепяни и те да бъдат конкуренти на този пазар и да устояват. Тези, които не са подкрепяни, се огъват и биват превземани и избутвани от пазара. И точно това се случи през последните две години с украинските продукти, които избутаха нашите фирми от пазарите. Имаше само един отрасъл, който беше на много добро ниво и беше конкурентен – това беше зърнопроизводството, но след като започна Украйна да се толерира и след като се допусна безмитно техни продукти да навлязат на европейския пазар, ние бяхме избутани от този пазар. И в момента знаете, че и зърнопроизводителите са в много тежка криза. Всъщност това, което се случи с производителите на плодове и зеленчуци, в момента се случва и на зърнопроизводителите.
Т.е. нас ни няма на никакви пазари, ако разбирам правилно?
Не, има ни. Не трябва толкова песимистично да гледаме, аз просто казвам, какво се е случило. Има ни, но е много трудно. Примерно пазарите в Испания, в Северна Африка вече почти изцяло са превзети от украинското зърно и руско зърно. Малко наши фирми останаха там да оперират и те оперират при изключително трудни условия и предлагайки стоката си вече на много по-ниски цени, което се отразява върху нормите им на печалба, ако въобще може да говорим за печалбата. Те просто се борят да останат на пазара. Същото се получи и в Гърция. През последните десетина години ние доста добре реализирахме наше зърно на гръцките пазари, обаче сега просто бяхме избутани от украинските стоки. И това не е само със зърното, това е и с пилешкото месо, и с яйцата, и с всякакви други продукти.
Кои са най-големите проблеми в сектора и тези, за които неотложно трябва да се вземат мерки?
Като най-голям проблем в сектора тепърва ще се очертае: липсата на работна ръка. Демографската криза и това, че земеделието не е най-атрактивният сектор, в който да се работи, доведе до това, че почти няма интерес у млади хора да останат и да работят. Там, където все още има останали хора и те продължават да се борят, ако това състояние на пазара продължи така, с тези ниски цени – в момента доста от колегите работят само на загуба, те няма да могат да продължат да съществуват, а пък това допълнително прави неатрактивен този сектор за младите хора. Също така липсата на ресурс. Липсата на ресурс също е един много голям проблем. Банките стават много предпазливи. Слава Богу, до момента не са станали агресивни, проявяват някакво разбиране, не са започвали да си искат кредитите, които са дали за инвестиции в земеделието, но в един момент и това сигурно ще се случи, защото който не може да си обслужва кредитите, банката може да му направи един-два жеста, но в един момент ще си потърси парите през обезпечението. И като се притури вече и липсата на някаква адекватна политика и да се вижда нещо, което да се очаква, нещо, което да го очакваме, че ще се случи, че ще се промени, че ще стане, всичко това води до оттегляне от сектора. Ниските цени на продукцията веднага доведоха до спад и в цените на земеделските земи. То всичко е свързано, всичко е една верига.
Много странно е, като ви слушам, г-н Върбанов, защото говорите за ниски цени в земеделието, ниски цени на земите, а като влезем в магазините, цените на плодовете и зеленчуците са изключително високи и продължават да растат.
Плодовете и зеленчуците в магазините са 90% вносни.
А защо ги няма българските?
Ами защото именно липсата на политика през всичките тези години доведе до това, че хората се отдръпнаха. Хората, които се занимаваха с производство на плодове и зеленчуци, те просто спряха да се занимават с тази дейност, защото не им е изгодно, защото не е атрактивно, защото не е доходоносно. За най-голямо съжаление, дотук го докарахме – в магазините над 85% от плодовете и зеленчуците да бъдат вносни.
Месото – също?
Над 80% от месото да е вносно. Сега горе-долу в тази посока тръгнахме и в млекопреработката и в млякото, защото освен сухото мляко, което влиза и от Украйна, и от страни от Европейския съюз, вече започна да идва и сурово мляко и в момента производителите на мляко, фермерите са силно притеснени, те просто работят на загуба. Да, цените на фуража вече са поносими, те наистина са ниски, но в същото време млякото падна почти 2,5 пъти в сравнение с преди година, година и половина. И това не може да не се отрази. Доста хора си ликвидират стадата.
При българските производители?
Едно стадо с крави не може да се възстанови за шест месеца или за една година, както примерно може да се възстанови едно стадо с кокошки носачки. На тези неща трябваше да се обърне внимание във времето. То това не е само от последните няколко години, но тук вече, понеже е с натрупване на много фактори, с натрупване на много проблеми, които са извън обсега на възможностите в България – да не остана грешно разбран, че едва ли не последното правителство и само в България се корени проблемът. В България се корени проблемът, защото не се обърна внимание, когато трябваше, именно тези отрасли да бъдат насърчени и да ги поддържаме, за да имаме родно производство. И затова казвам, че зърнопроизводството лека-полека тръгва надолу – дано това нещо да не е така, но поне засега индикациите са такива – по пътя на зеленчукопроизводителите, овощари и т.н.
Преговорите около ротацията, вместо да успокоят обстановката в страната, привнесоха допълнително хаос. Вие още ли сте в стачна готовност?
Ние сме си в стачна готовност, но то в един момент, виждайки какво се случва, това нещо, ако някой ми го беше разказвал преди 10 години, даже не преди 10 години – преди 2 години, че можем да стигнем дотук и да станем свидетели на подобни изцепки, на подобни действия, това щеше да звучи като някаква фантазия. Но ето, станахме свидетели на всичко това. От една страна хора са обезсърчени, от другата страна – и надеждата, която имаше за нови избори, като че ли се изпари, защото не се вижда светлината в тунела. Ще се срещнем може би до края на седмицата онлайн Управителният съвет, за да видим ще се предприемат ли някакви действия и въобще ще правим ли нещо, или ще останем в изчакване, докато преминат изборите. В момента ние сме ангажирани с работата на полето, защото сега е най-натовареният сезон. Трябва да си доотгледаме есенниците и залагаме пролетниците. В момента сме в сеитбена кампания. Засушаването е налице. В много райони на страната колегите са много притеснени. Те ще засеят, но са притеснени, какво ще се случи с техните посеви. И сме концентрирани в работата си. Политиката нека си я правят политиците. За съжаление обаче явно те не ни чуват. След като и протестите не им повлияха и не ги накараха да се замислят по някои въпроси…
Ами те ви лъжат постоянно, г-н Върбанов. Обещават, после не изпълняват.
Те лъжат тези, които им вярват. То лошото е, че все повече хора спират да им вярват и утре, дори да дойде някой, който няма да иска да лъже, нали знаете приказката за лъжливото овчарче? Това е ситуацията. Между другото, това е средата, в която живеем и се развиваме, и ние сме си отговорни за това, че сме я създали тази среда, защото това не ни е наложено отвън.
Наскоро завърши Десетата юбилейна национална среща на земеделските производители. Обсъждахте ли тези проблеми на форума? До какви идеи за решения стигнахте?
Да, всички тези проблеми се обсъждаха на форума. Десетата Национална среща на земеделските производители премина на много високо ниво и освен с висока посещаемост, темите бяха много интересни, много важни и с много голяма активност от страна и на земеделските производители, от страна ако щете и на политици, които се включиха в срещата. Доста бивши министри бяха на срещата и се включиха в дискусията. Една от основните теми беше свързана с проблемите на земеползването и поземлените отношения. Като резултат от срещата, може би два-три дни след като приключи Националната среща, ние внесохме предложение, изпратихме предложение до народните представители. Мнението, което се беше формирало на Националната среща, юристите го оформиха в предложение и беше изпратено на народните представители и този път имаше чуваемост. Бяха приети тези предложения и се надяваме в скоро време и законът да бъде приет и да влязат в сила. Става дума, защото слушателите ви може и да не са проследили Националната среща, а и не е необходимо да я следят хората, които не се занимават с това нещо – става дума за даване на възможност всички, които са инвестирали в напояване и ще инвестират в напояване, да могат да запазят парцелите си при разпределението и при доброволните споразумения на местата там, където са направили своите инвестиции. Същото се отнася и за тези, които се занимават с биоземеделие и с биоживотновъдство.
Т.е. те как ще запазят парцелите си? Тези парцели не са ли техни, върху които те са инвестирали?
Не, не са техни. Не са техни и това беше голям проблем. Защото всяка година в землището, в което се обработват земеделските земи, всички, които обработват земеделски земи, сядат на масата и подписват споразумение: кой кои парцели ще обработва и кой кои полета ще обработва през следващата стопанска година и това пораждаше нестабилност за хората, които искат все пак да направят някакви инвестиции в тези полета. И затова след дискусията, която беше на Националната среща, го предложихме това нещо: хората, които имат правно основание, които защитават с правно основание – правно основание, това е, че имат договори за определено количество земя, – те да могат с това правно основание да защитават и инвестициите си в тези парцели, настоящи и бъдещи. На практика от 2009-2010 г. започнаха тези споразумения, досега няма много големи движения. Обикновено хората си работят на едни и същи места, но това не беше запазено със закон, не беше дадена тази стабилност. И сега се надяваме, че след като вече се говори, че напояването става приоритет на Министерството, след като – ето, сега ще се отвори прием за инвестиции в напояването, трябва да им дадем някаква относителна стабилност на хората, които ще ги правят тези инвестиции, все пак да знаят, че тези полета ще могат да си ги пазят в следващите десетина години поне.
Засега министър Кирил Вътев остава на поста си и в служебния кабинет. Вие предвиждате ли срещи с него?
Ако бъдем поканени на среща, ще отидем. Ако се яви някакъв проблем, който е от компетентността на министъра и трябва с него да се разреши този проблем, разбира се, че ще отидем. Ние не сме деца, които сме се разсърдили, като сме си играли на пясъка там, а пък знаем, че и децата, когато се разсърдят, след 20 минути им преминава и продължават играта. Ние сме имали някакви принципи различия, поставили сме някакви принципни въпроси и аз много се надявам министър Вътев да си е направил изводите и да има различно отношение.
Но до края на седмицата вашият Управителен съвет ще се събере, за да решите как ще действате по-нататък?
Да, да видим в тази ситуация какво правим. По доста направления в момента има работни групи, които заседават, консултативни съвети и т.н., в които ние взимаме активно участие, правим писмени предложения, имаме активна позиция по всеки един проблем. И така трябва да бъде. Ние отстояваме интереса на една много голяма група български граждани, които се занимават с нещо много благородно – произвеждат храната на България.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.
И аз ви благодаря. Хубав ден и успешна седмица!
Източник: focus-news.net