Венцислав Върбанов: Очакваме проектът на Стратегически план да бъде доработен заедно със заинтересованите страни

Публикувано на April 8, 2022

Интервю на АГРОЗОНА  с Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ

Господин Върбанов, приключи общественото обсъждане на Стратегическия план за развитие на земеделието, който ще определя до голяма степен развитието на българското селско стопанство до 2027 г. Каква е оценката на асоциацията за работата по важния документ?

Процесът по изготвяне на Стратегическия план по ОСП 2023-2027  на България (СП) бе сериозно предизвикателство за всички заинтересовани участници в ТРГ за разработването му. Неговата подготовка стана в период, през който имаше политическата нестабилност в страната, придружена от кризата с пандемията COVID-19, както и забавянето на преговорите по ОСП 203-2027 на европейско ниво и множеството нови инициативи на ЕК по отношение на Зелената сделка. В края на  2021 г. се получи наслагване на енергийна криза и растяща инфлация, които войната в Украйна съвсем изостри. Очертаха се предизвикателствата пред продоволствената сигурност на Европа, които върнаха на дневен ред темата за способността на ОСП да я гарантира.  Процесът бе утежнен и с паралелната работа на заинтересованите страни по подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост. Поради тези трудности и честите промени в ръководството на МЗм се натрупа значително закъснение, което доведе до тежки онлайн заседания на ТРГ, а срокът за подаване на СП към ЕК до края на 2021 бе надвишен с 2 месеца. МЗм търсеше прозрачен и открит диалог, но поради сгъстения графика остана усещането, че в диалога не са обхванати ефективно заинтересовани страни. Получи се значителна фрагментация в дискусиите, като се загуби цялостната визия за стратегическа логика.

Какви са основните слабости на плана според вас?

Като основни слабости на плана могат да бъдат посочени неговата фрагментираност, обусловена от липсата на цялостна национална визия за бъдещето на сектора, няма последователна логическа връзка между отделните елементи, липсва прозрачност как и кога се взимат решенията по спорни въпроси, голямата амбициозност в обхвата на подбраните интервенции, неяснота в каква информационна среда ще се прилагат всички интервенции, както и по-скоро декларативния характер на системата за контрол, санкции, непълното представяне на системата за управление и координация. В изпратения до ЕК документ не са отразени препоръките на Предварителната оценка (ex-ante). Проектът на СП показва, че много уроци от два минали програмни периода пак ще останат ненаучени, особено по отношение на прилагането. Дискусиите се водеха основно на процедурно равнище, без да се прави ясна връзка между цели, интервенции и търсени резултати, вкл. достатъчен финансов ресурс за постигането им. Документът Към момента извън приключилото на 31.03.2022 г. писмено обсъждане, не са предприети никакви стъпки за дискусия с по-широката общественост, които нормативно са определени в ПМС № 142 от 2019 г.

По отношение на аналитичната част на СП безспорен положителен факт са 3-те разработки на научните екипи от ИАИ, УНСС и АУ-Пловдив, но те трябваше да бъдат надградени в контекста на Зелената сделка, ефектите от COVID- 19. Според АЗПБ слабост на СП е липсата на анализ на прилаганите у нас схеми по държавните помощи, който да открои релевантните и успешните, както и да очертае кои от тях биха се запазили в бъдеще с цел адресиране на определени потребности. Настоящият коментар е съществено актуален и в светлината на извънредните антикризисни рамки за държавни помощи, които ЕК въведе заради справяне с последиците от COVID-19 и войната в Украйна.

По отношение на „Анализ на структурата на земеделските стопанства“- МЗм извежда необходимостта от определяне на структурата на земеделските стопанства и специализацията им по сектори, на нивото на производствените единици, което се счита, че е пряко свързано с програмирането на интервенциите и финансовите инструменти на ОСП. Направено е категоризиране на стопанствата в България в 5 основни категории, дефинирани като – много малки стопанства, малки стопанства, средни стопанства, големи стопанства и много големи стопанства. Самият „описателен“ анализ обаче, не съдържа методически алгоритъм и критериите, по които са определени тези граници, поради което АЗПБ счита, че същият вероятно е подходящ за прилагането на по-справедлив механизъм за разпределяне на подпомагането по Стълб 1, но категорично не подкрепяме неговото хоризонтално прилагане за всички интервенции по Стълб 2, тъй като целите са различни и трябва да е съобразен с тях, да бъде гъвкав и да се разглежда случай по случай, когато се налага, каквато е и препоръката на Предварителната оценка.

От Асоциацията как оценявате представената оценка на потребностите?

 Както не веднъж бе подчертавано от АЗПБ в рамките на ТРГ, оценката на приоритетите е сред най-важните етапи на стратегическото програмиране за извеждане и степенуване на потребностите и посрещане на тези нужди с разполагаемите ресурси. Методиката за приоритизиране на потребностите (посочена детайлно за първи път в настоящия проект на СП) включва ранкиране в 4 основни категории – много висок приоритет, висок, среден и нисък приоритет. Следва да бъде отбелязано, че заинтересованите страни от ТРГ не сме участвали в нейното изготвяне, респ. няма дискусия за алтернативен подход за оценка и ранкирането на потребностите, макар в заседанията на ТРГ да давахме примери от други страни на ЕС в избор на критерии и оценка.

Трябва да посоча факта, че  частта на СП, отнасяща се до интервенционната стратегия и логика на интервенциите е твърде информативна, повтаря други документи от СП и в същото време е трудна за проследяване и логическо връзка. Според нас се нуждае от сериозна редакция, от по-ясно посочване на целите на интервенциите, връзката им с потребностите и с предварителните условности, както и подчертаване на връзката с други стратегически документи и ангажименти, особено по отношение на околната среда, климата, младите земеделски стопани и управлението на риска. Подкрепяме констатацията в предварителната оценка, че е „трудно проследяването на наличието на всички необходими елементи и характеристики, защото не е следвана стандартна структура на описание на стратегията при отделните потребности. Посочени са видовете интервенции, но липсват целевите стойности и междинните цели“.

 Какво е вашето становище за индикаторния план и индикативния бюджет, заложени в Стратегическия план?

Предварителната оценка правилно посочва всички слабости по отношение на: липсата във фишовете на интервенциите на посочени количествени целеви стойности на показателите за крайни продукти и резултати; липсващи индикатори за краен продукт по интервенции; липсващи индикатори за резултат по интервенции; пълно несъответствие между индикатор за краен продукт и конкретна интервенция; пълно несъответствие между индикатор за краен резултат и специфична цел при следните интервенции. АЗПБ изразява надежда, че в предстоящи заседания на ТРГ, МЗм ще планира съвместно със заинтересованите страни тези слабости да бъдат дискутирани и отстранени, съобразявайки се и с препоръките на Предварителната оценка по тази част.

По отношение на индикативния бюджет следва да бъде високо оценено цялостното увеличение на средствата за публична подкрепа чрез националното съфинансиране, което съдейства за повишаване на устойчивостта, за постигане на новите предизвикателства и новата „зелена“ и „дигитална“ трансформация на ОСП. Конкретно становище за съответствието и обезпечеността на бюджетната рамка може да се направи като се приложат и основните индикатори и целеви параметри, които се планират да бъдат постигнати по отношение на резултат, произведение и въздействие. Освен това, очакванията за постигнати резултати трябва да кореспондира с финансовото разпределение и с цялостната стратегическа рамка за надграждане и подобрение. Финансовият бюджет включва общо 99 различни интервенции, обособени в 3 основни интервенционни линии, което от една страна показва, че това може да затрудни и усложни самото прилагане на СП, а от финансовото разпределение се вижда, че определени интервенции са с много малък финансов ресурс, което поставя въпроса дали не може да се търси допълнително консолидиране на интервенциите.

България избра да има таван на плащанията, като предварително ще се изваждат разходите за труд, остана обаче спорен въпросът как ще се определят те. Какво е мнението на Асоциацията?

По отношение на Стълб 1, в частта, където се определя изваждането на разходите за труд, не сме съгласни и предлагаме да отпадне последно изречение в разясненията, а за предотвратяване на определени лоши практики предлагаме да се използва за таван на заплатата за едно лице- официално определеният максимален осигурителен доход за страната.

Каква е позицията Асоциацията по „зелената архитектура“?

Слабост е липсата на демаркцията/допълняемост на интервенциите от „зелената архитектура“ по Стълб 1 и Стълб 2 и условностите, както и връзката между еко схемите и останалите интервенции, връзката с механизмите по хоризонталната цел. Освен това с ТРГ не са обсъждани и липсва информация за начина на определяне на компенсаторните ставки на интервенциите от „зелената архитектура“, а за нас е неприемливо също и обвързването на лимити по тях с анализа за структурата на стопанствата, тъй като отново тук се преследват други цели. Това са основните причини, поради които към момента не можем да имаме обективна оценка до колко реалистични или пък подценени/надценени са новите зелени схеми.

Какви предложения за промени имате по отношение на Стълб 2?

Към инвестиционните интервенции за земеделските стопанства и за преработка на селскостопански продукти в края на 2021 г. министерството предложи нов подход, който не срещна одобрението на бранша. Едната новост е, че изкуствено МЗм раздели тези интервенции на две отделни- едната да ги наречем познатите инвестиции и друга- за такива свързани с опазване на компонентите на околната среда. Няма как да подкрепим тази идея, която ще ни кара да правим двойни проекти, излишни разходи, технически гимнастики за разделяне на инвестиции. Интервенцията трябва да е една и с един проект да се реализират всички инвестиции- така ще се подава, оценява, договорира, изпълнява и контролира един бизнес план и ще се постигне сериозно намаляване на административната тежест за бенефициентите и администрацията.

Относно „Инвестиции в земеделските стопанства“ и „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“ предлагаме: отпадне на категориите земеделски стопанства, допустими за подпомагане; да се въведе само долен праг на СПО; да се прилага еднакво финансиране до 50 % за всички; да се уеднакви максималният размер на допустимите разходи за един кандидат и за всички да бъде 1,5 млн. евро за инвестиции в стопанства, респ. 2 млн. евро за инвестиции в преработка. Считаме, че предложението за уеднаквяване на максималния размер на подкрепата е справедливо от гледна точка на факта, че колективните инвестиции се реализира от по-малки стопанства с цел достигане на по-голям мащаб, а в същото време има много смесени стопанства, които изпитват много по-голяма нужда от инвестиции както за животновъдното, така и за растениевъдното си производствено направление. Освен това ще се осъществи плавен преход с програмен период 2014-2020, особено важно в многопластовата ескалирала криза и несигурност.

Относно „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“- да се премахнат категориите за „малко― или „средно― земеделско стопанство; преосмисляне на критерия за допустимост на кандидата по СПО– само долен праг да се определи и да се взаимства статистика от периодите 2007-2013 и 2014-2020;  да се предвиди възможност кандидатите да подават проекти на стойност до 600 хил. евро, а помощта да е до 50 %, но неповече 200 хил. евро.

Относно „Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия“- да се премахнат категориите, а максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията да се уеднакви на до 1 млн. евро или пък да се ползва настоящата скала в подмярка 5.1.

 Планът предлага ли реалистично намаляването на административната тежест в бъдеще?

Според нас по отношение на административната тежест липсва ясно и последователно описание на отделните системи, с включени определения, свързаност и съвместимост, отговорни страни.  Предвидени са мерки за намаляване на административната тежест, но те са само на концептуално ниво, което трябва да бъде доработено до конкретни елементи, адресати, и инструменти. Изисква сериозна допълнителна работа в рамките на ТРГ, ако искаме да покажем, че сме си „научили уроците“. Достатъчно е да погледнем, че към момента (и след 2-годишно удължаване) изпълнението на ПРСР е 52 %, причините са ясни и е дошъл момента да бъдат разрешени, а АЗПБ над две години настоятелно апелира с предложения към управляващите министерството. Позитивен сигнал е, че проблемите с прилагането на ПРСР в две информационни системи- ИСУН и ИСАК- вече се обсъждат на ниво Парламентарна комисия по земеделие и ръководство на ДФЗ, надяваме се на навременни законови промени и на отговорно разрешаване на проблемите.

Очакваме представеният проект на СП да бъде доработен съвместно със заинтересованите страни и да бъде проведено обществено обсъждане както по първата, така и по втората му версия.

 

 

Свързани публикации

Институтът на ССА, АЗПБ и „Амитица“ започват сътрудничество

Институтът на ССА, АЗПБ и „Амитица“ започват сътрудничество

Институт по царевицата – Кнежа на Селскостопанска академия постави началото на ново публично частно партньорство. То е с Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), с председател Венцислав Върбанов и фирма "Амитица" ООД - Кресна. Целта е постигане на...

АЗПБ участва в онлайн дискусия с евродепутати от комисия АГРИ на Европейския парламент

АЗПБ участва в онлайн дискусия с евродепутати от комисия АГРИ на Европейския парламент

На 21 март 2022 г. АЗПБ взе участие в онлайн дискусия, организирана от групата "Обнови Европа" на Европейския парламент със заинтересованите страни от хранителния сектор относно руската инвазия в Украйна. В онлайн дискусията, инициирана от евродепутат Улрике Мюлер,...

Становище на АЗПБ по проекта на ЗИД на ЗСПЗЗ

Становище на АЗПБ по проекта на ЗИД на ЗСПЗЗ

Относно публикуван на 04.03.2022 г. за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД на ЗСПЗЗ), АЗПБ категорично: не подкрепя проекта на ЗИД на ЗСПЗЗ и счита за непълна и некоректна...