Г-н Върбанов, какви са предложенията на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) относно промените в Закона за водите?
За поредна година целият сектор се оказа неподготвен да посрещне предизвикателствата на природата – засушаването, и по този повод имахме няколко срещи с министър Танева, на които поставихме въпроса за облекчаване процедурите, свързани с изграждането на собствени кладенци и собствени сондажи за напояване в районите, където има такава възможност. След това имахме среща с премиера Борисов, на която той се разпореди да се намери решение за облекчаване на процедурата. Проблемът е в тромавата процедура и в невъзможността един фермер, ако реши да си направи собствен сондаж, да стане бързо в рамките на нормални срокове, за да може наистина да реши част от проблемите си.
От името на АЗПБ намерихме експерти, които направиха доклад-анализ на състоянието на нормативната уредба в момента и се подготвиха предложения за преодоляване на всички пречки, за да може да се облекчи цялата процедура и хората в районите, в които има възможност да се извади вода със собствени сондажи или кладенци, да могат да се възползват от това. Докладът е връчен на министър Десислава Танева и предполагам, че в следствие на това проучване тя е обявила на Консултативния съвет по плодове и зеленчуци, че имат намерение да облекчат процедурата. Аз съм изключително доволен от това, че министърът на земеделието реагира така бързо и адекватно. Няма значение чия е била идеята, по-важен е крайният резултат, а именно да се постигне облекчаване и така, където има такива възможности, земеделците да се възползват.
Как земеделските производители ще могат облекчат работата си на практика с подобни промени в законодателството?
Това ще помогне и на много животновъди, и на другите фермери, защото най-малкото с такава процедура могат да си узаконят кладенците и сондажите, които са наследени във времето и в момента са незаконни.
АЗПБ през годините винаги е била последователна, защитавайки тезата за възстановяване на поливното земеделие в България. Многократно на наши форуми, на всички издания на Националната среща на земеделските производители, сме поставяли въпроса за по-лек режим за създаване на сдружения за напояване, облекчаване на режима за узаконяване и даване разрешение на ползване на собствени водоизточници, в това число и кладенци, и сондажи, както и предложения за създаване на специална мярка за напояване и отпускане на целеви средства за възстановяване на напоителната инфраструктура и даване на възможност на фермерите да участват със свои проекти във възстановяването на напоителната инфраструктура. За най-голямо съжаление, до настоящия момент всичко, което е правено в това направление, е било недостатъчно.
Как прогнозирате, как ще се справят земеделските производители с предизвикателствата на климата в бъдеще?
Няма как да се справят с промените на климата на този етап, защото няма някой да се справил сам срещу природата. Необходими са целенасочени усилия, трябва цялостна стратегия. България беше на едно от първите места в света по поливно земеделие и инфраструктура за напояване. За съжаление, в момента дори там, където има пълни язовири и запазена отчасти инфраструктура, и там не се напоява заради административни недомислици и куп проблеми, които са решими. При воля от страна на управляващите, всички тези проблеми са решими.
Каква е оценката ви за изминалото сухо лято? Какви стопански резултати се очакват?
Една доста тежка стопанска година с лоши производствени резултати, което ще доведе и до лоши такива финансови. Факт е, че в някои райони на страната добивите са под всякаква критика. Например, в Добруджа, където е житницата на страната, добивите са по 200-300 кг от дка, което е отчайващо, пък там е направо трагедия. Със средствата, които ще се изкарат от продажбата на продукцията, не може да се плати само рентата. Да не говорим за производствени разходи, за заплати на служители и работници.
Източник: Агрозона
