Ивайло Тодоров: Приемите по Плана за възстановяване и устойчивост ще стартират през март

Публикувано на 10.03.2023

Интервю на АГРОЗОНА с Ивайло Тодоров

През тази година ще стартира изпълнението и финансиране и на мерките по Националния план за възстановяване и устойчивост. Какви са спецификите на новия план и какви проекти ще могат да реализират земеделските производители по НПВУ?

Бюджетът за земеделие по НПВУ е в размер на над 520 000 млн. лв. Предвидени са няколко направления, като две от тях според мен са най-интересни за земеделските производители. Основната мярка е за технологична и екологична модернизация с бюджет над 380 млн. лв. Допустимите инвестиции са свързани с мярка 4.1 – възобновяеми енергийни източници, цифровизация, софтуер, дронове и всички модерни технологии за хранене, поене и модернизация във фермите, както и прикачен специализиран инвентар за специфични обработки на почвата и прецизно пръскане. Няма да може да се кандидатства за закупуване на земя и строителство.

Проектите, които могат да бъдат финансирани са до 1 млн. лв. с 50% субсидия или 500 хил. лв. максимален размер на субсидията.

Ще са допустими още инвестиции за опазване на околната среда, съхранение и оползотворяване на тор и биомаса, както и всякакъв вид роботизиране на производствените процеси.

Приемът се очаква да бъде отворен в първото тримесечие на тази година и ще продължи в рамките на два месеца.

Другата инвестиционна мярка, която е предвидена по НПВУ е свързана с използването на вода или т.нар. направление „Инвестиции, свързани с ефективното използване на вода в земеделските стопанства“. Тук възможностите за инвестиции също са доста големи. Може да се разработват проекти за капково напояване, пивотни системи, съхранение и пречистване на вода, системи за рециклиране на използваната в стопанствата вода и всякакви други инвестиции, свързани с ефективното използване на водата в стопанствата.

За съжаление предполагам, че отново затруднението на производителите ще бъде свързано с документацията – разрешения, становища и удостоверения от различните институции за използване на вода от Басейнова дирекция, РИОСВ, МОСВ и т.н.

По отношение на тази мярка максимумът на проектите, свързани с това направление е 1,3 млн. лв. Субсидията също е 50%. По моя информация приемът ще стартира през месец март, заедно с другото направление.

Сроковете са доста кратки и затова препоръчвам на всички, които имат намерение да кандидатстват по тези направления да започнат подготовката на документите още сега.

Ще има ли и мярка, свързана с преработката на земеделски продукти?

Не, за съжаление няма възможност за кандидатстване за преработка и маркетинг на земеделски продукти – липсва аналог на подмярка 4.2. Преработвателите и инвестициите, свързани с преработки на земеделски продукти не са включени в Плана и няма да имат възможност за финансиране.

През 2023 г. стартира Новият програмен период със заложените в него промени. Какви са новостите в Стратегическия план, по какви мерки ще могат да кандидатстват земеделските стопани и кои дейности ще се финансират?

Стратегическият план трябва да стартира с прием по мерките още в средата на годината, тъй като първите разплащания по него трябва да бъдат направени до края на следващата година.  В него отново са заложени инвестиционни мерки, които са сравнително познати за земеделските производители и за преработвателите. За съжаление, сериозните изменения са свързани с максимума на инвестиционните проекти. В по-голямата част от мерките той е драстично намален, в някои случаи дори двойно.

Например, при аналога на мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства, в предходния програмен период максимумът на проектите беше в размер на 1,5 млн. евро. Сега големите стопанства ще могат да кандидатстват за не повече от 750 000 евро проекти за целия програмен период. Това е изключително малко на фона на необходимостта от инвестиции, свързани, както със законови изменения и изисквания към стопаните, така и с пазарната конюнктура.

За пръв път в тази мярка имаме диференциране на кандидатите. Имаме три групи стопанства – малки, средни и големи. Малките земеделски стопанства ще могат да кандидатстват до 250 хил. евро, средните – до 500 хил. евро.

Смятам, че МЗм ще трябва да направи актуализация на таблицата за среден производствен обем. Актуалната към момента таблица има доста нелогични параметри. В сектор свиневъдство за голямо земеделско стопанство се счита такова с над 168 свине-майки. Такива стопанства в България почти няма. Всички стопанства с индустриално производство са с над 200-300 свине майки.

Възможните инвестиции по тази мярка са онези, които определяме като приоритетни през последните години – възобновяеми енергийни източници, цифровизация, роботизация, дронове, прецизно земеделие и всички инвестиции за опазване на околната среда, както и напояване и съхранение на земеделските продукти.

Стандартно субсидията е 50%, но за чувствителните сектори ще има допълнителни 10%. От още 25% над основните 50% ще могат да се възползват организациите на производители, което е новост. Освен, че те ще бъдат приоритизирани чрез по-голям интензитет на подпомагане, организациите на производители ще имат възможност и за по-големи по мащаб проекти – до 1,5 млн. евро.

Другата основна мярка, която почти всички познават, са инвестиции в преработка на земеделски продукти – настоящата мярка 4.2. Там отново имаме диференциране на кандидатите на малки, средни и големи предприятия. Отново има намаляване на горния праг за всички кандидати. Ако предприятията досега можеха да кандидатстват за 2 млн. евро инвестиции, сега максимумът е 1,5 млн.

Инвестициите отново са същите. Приоритетни остават секторите плодове, зеленчуци и животновъдство. Предстои да разберем дали конкретни продукти и култури ще бъдат посочени за приоритетни или формулировката ще остане по-обща. Детайлите трябва да бъдат изчистени и пояснени в подзаконови нормативни актове, указания и насоки за кандидатстване.

Инфлуенцата по птиците и АЧС продължават да създават проблеми в двата сектора – птицевъдство и свиневъдство. В тази връзка, в Новия програмен период предвидена ли е аналогична мярка на 5.1. за инвестиции в биосигурност?

Да, отново ще има възможност за мярка за възстановяване и превенция от болести и природни събития, аналогична на мярка 5.1, която познаваме от сегашния програмен период. Възможностите там остават с инвестиции за биосигурност, системи за превенция, както при фуражите и храненето, така и при водата и поенето на животните и инсинераторите. За съжаление при тази мярка отново имаме драстично намаление на горния праг на проектите. При големите стопанства таванът е 300 000 евро за проекти. Ако сравним със сегашните възможности имаме почти три пъти намаление.

Последната година бе предизвикателна за земеделските стопани, кандидатствали с проекти по инвестиционните мерки. ДФЗ съобщи за голям процент на бенефициенти, които са се отказали от изпълнението на проекти. Какви са Вашите наблюдения по въпроса, успяват ли бенефициерите да намерят финансиране и има ли много неизпълнени проекти?

ДФЗ подава информация за доста неизпълнени проекти – над 30%. Това естествено е доста неприятно и е свързано със ситуацията по време на и след пандемията. Истината е, че основно проектите, които не се изпълняват са от хора, които надскачат своите възможности. Правят проекти, които надхвърлят възможностите им за съфинансиране, както и вероятността да  получат кредит от банки. Това естествено затруднява и в голяма степен спира изпълнението на тези проекти. За моя радост, във фирмата, която управлявам, работим с изключително сериозни и дългогодишни производители, които в своите сектори работят много устойчиво. В нашата фирма почти няма неизпълнени проекти. Естествено, това е част и от консултантската дейност. Един консултант трябва правилно да препоръча какъв да бъде проектът и размерът му, докъде да се разпростира и как той да бъде изпълнен успешно.

 

Свързани публикации

Венцислав Върбанов: Няма министър досега, при който за 8 месеца да е имало 6 протеста

Венцислав Върбанов: Няма министър досега, при който за 8 месеца да е имало 6 протеста

Когато един министър влезе в министерството, отнема много време той първо да разбере какво се случва в това министерство, коментира Илия Проданов, председател на НАЗ „Не е имало случаи за последните 30 години в рамките на половин година да има толкова протести срещу...

21 февруари : Форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“: Иновации и устойчиви практики в агробизнеса

21 февруари : Форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“: Иновации и устойчиви практики в агробизнеса

АЗПБ е партньор на форума Земеделски форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“ ще се проведе на 21 февруари 2024 г. в Международен панаир Пловдив. Събитието е организирано от сп. Enterprise и е част от съпътстващата програма на международно изложение АГРА 2024....

Десета национална среща на земеделските производители: 20 и 21 март 2024

Десета национална среща на земеделските производители: 20 и 21 март 2024

Десетото, юбилейно издание на Националната среща на земеделските производители ще се проведе на 20 и 21 март 2024 г. Това реши на свое заседание УС на АЗПБ. Десетата, юбилейна национална среща, посветена на 20-годишнина от основаването на АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ...