Институт по царевицата – Кнежа на Селскостопанска академия постави началото на ново публично частно партньорство. То е с Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), с председател Венцислав Върбанов и фирма „Амитица“ ООД – Кресна.
Целта е постигане на контакт освен с фермери и животновъди, също с преки потребители на пазара на хранителни продукти, както и разработване на програми и проекти за реализация на тези продукти. Фирма „Амитица“ ООД ще предостави препарати за растителна защита, които опазват популацията на медоносните пчели и здравето на почвата, щадят полезните насекоми и биоагенти, нямат резистентност, карантинен срок и остатъчни количества. Третирането против фитопатогени, телени червеи и сив царевичен хоботник е поверено на „Амитица“ ООД. Растителната защита, която искаме да проведем, е изцяло на биологична основа, съобщават от Института по царевицата в Кнежа.
„Планирали сме 200 дка царевица масов посев, засети с хибриди на Института, както и 200 дка в района на Долни Дъбник. Със съдействието на Венцислав Върбанов ще осъществим проект за производство на биологично чисти семена и зърно, получено от тях за промишлена преработка за грис и брашна. Тази година предстои признаване на два наши царевични хибриди от захарен тип, които ще включим в този проект в следващите години и ще достигнем до консервиране и предлагане на пазара на захарната царевица. Проектът е дългосрочен, поне за 5 години, тъй като препаратите са на биологична основа, 100% натурални и ефект от тях се постига по-плавно“, каза доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевицата.
„В последните няколко години успяхме да повишим пазарния си дял на хибридни семена, затвърдихме позициите си, като единствен Институт в България, създаващ български хибриди царевица. За съжаление нямаме пряк достъп до пазара на крайните ни продукти – грис, брашно, олио, консервирана захарна и пуклива царевица, и други производни. С идеята да предложим на пазара качествени и чисти храни се включихме в това партньорство. За нас е от голямо значение да стигнем до по-широк кръг потребители, защото хибридите ни са с високо качество на зърното, като хранителна стойност – протеин, мазнини, лизин, водоразтворими захари, а именно това се търси от крайния потребител. Първите резултати можем да очакваме едва на третата година и със сигурност ще постигнем целите си.
От научното заведение споделят още, че в чисто научно направление са си поставили за цел да намалят конвенционалните методи на производство, за сметка на биологични технологии, за да съхранят и обогатят почвите и да опазят биологичното разнообразие. „В Института имаме генбанка, която разполага с 2200 образци на местни сортове и популации, които използваме само като изходен материал засега. Тази генетична плазма е изключително ценна, тъй като притежава гени за студо- и сухоустойчивост, има отличен фитосанитарен профил и превъзходни хранително-вкусови качества. За съжаление те не са устойчиви на широко предлаганите в търговската мрежа химични пестициди. Сортове, популации, хибриди от такъв тип ще станат необходими в най-близко бъдеще. Още сега започна тяхното търсене и предпочитания пред чуждата селекция и вносни хранителни царевични производи.“, разказа още доц. Петровска.
