Бъдещето на поземлените отношения – нужна ли е промяна в поземлените ни отношения и каква би трябвало да е тя. Около тази тема се заформи дискусия между МЗХ, земеделските производители и собствениците на земеделска земя по време на Десетата национална среща на земеделските производители, която се провежда на 20 и 21 март в Казанлък.
“Земята е фундамента, без който ние не можем по никакъв начин и вие не можете по никакъв начин да работите. Без земя няма земеделие. Само че, когато фундамента на тази земя не ти е стабилен, когато тази земя всяка година ти създава проблеми, започваш да отклоняваш своето внимание от производството, за да можеш да си гарантираш фундамент. През последните 30 години, откакто имаме започнала реформа, никой не може да каже на какъв етап поземлените отношения в България представляват своерода един чувал, който никой не може да прецени какъв е, защото той е пълен с кръпки”, заяви адв. Пламен Абровски, модератор на панела за Поземлените отношения, по време на Националната среща.
През вчерашния ден депутатите приеха на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, свързани с отдаването под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд чрез търг. Депутатите приеха още срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален на пет дни.
“Ние сме на етап, в който трябва да започнем кардинални промени, тия кардинални промени за два-три дни няма как да станат, но трябва да започнат отнякъде, защото никой не ги коментира защото. Ако след пет години субсидиите престанат да бъдат обвързани с плащания на площ, какво ще стане, накъде ще тръгнат поземните отношения”, запита модераторът на дискусията адв. Пламен Абровски.
Минимални срокове на договорите за наем
“През 2001 г. внесох пакет от закони, един от които беше Закона за комасацията. Тогава той беше отхвърлен. Именно тогава обаче беше моментът да се прави комасация. Това е един много тежък, сложен и скъп процес и може да го направи само държавата. Имаше пилотни проекти – някъде се случиха нещата, другаде не можаха. Много ще е трудно сега държавата да започне да прави комасация, камо ли в тази трудна политическа обстановка. Ние като земеделски производители искаме стабилност, предсказуемост и спокойствие да си вършим работата. Можем да го постигнем, ако това законодателство, което в момента има, се пригоди. Собствеността дава права, но има и задължения. Може да се приеме Закон, че договорите със земеделски земи са минимум 3 или 5 години. На някои хора няма да им е приятно, но ако има политическа воля, това може да се случи и да се постигне някаква стабилност.”, заяви от своя страна Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ.
Възстановяване на напояването, без възможности за инвестиции, е безсмислено
“Министър Вътев акцентира върху това, че искаме да възстановим напояването. Тази година забравиха да го включат в бюджета като приоритет. Ще се прокарат едни канали до нашите ниви, ще се възстанови напояването, но какво ще се промени за нас. Инвестциите в напояване са скъпи и фермерите се страхуват да ги правят, най-вече защото инвестират в чужда собственост и утре може да бъдат рекетирани и изгонени. Когато има биологични полета, когато има инвестиции, това нещо може да бъде регламентирано със Закона, да се даде спокойствие на производителите да правят своите инвестиции”, допълни още Върбанов.
“Обърнете внимание, че земеделската земя в България е приравнена като собственост към един апартамент – недвижима собственост и всички проблеми идват от там. Аз изпадам в ужас от мисълта ако държавата намери възможност за един милиард евро и реши да направи нова напоителна система, няма да може да я направи, защото няма откъде да минат тръбите, няма откъде да минат каналите. Ако обаче от другата страни не стабилизираме поземлените отношения, което минава през идеята за собствеността, ние не може да изпълним ангажимента на България като държава до 2030 г. да има 25% е биологично земеделие, защото само три години върви конверсията от конвенционално към биологично и тъкмо се направи конверсията, даже на минималните срокове, които се въртят като идеи сега и идва собственика и казва айде бягай от тук. Става въпрос за земеделска земя като собственост, а не някаква въобще собственост, защото в края на краищата в основата на всичко стои нещо наречено изхранване на народа и хранителна сигурност на този народ”, коментира ситиуцията Нихат Кабил.
Възможност всеки да вижда наследниците на земя
“Моето практично предложение, за хората, които не могат да се намерят, нека отворим възможността всеки да може да вижда наследниците на тази земя, а не в момента това да е търговия или начин на влияние от общинските служби и тогава ще е много по-лесно да се намерят собствениците. Няма как да имаш биологично земеделие и животновъдство, без трайно решение на проблема със земята”, заяви от своя страна Димитър Зоров.
