По време на 12-ата годишна среща на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в Казанлък, председателят на Управителния съвет Венцислав Върбанов даде интервю за Земеделеца.бг. В него той прави обективен анализ на изминалото десетилетие и очертава параметрите на новата стратегия, без която секторът рискува окончателно да загуби производствената си идентичност.
Господин Върбанов, защо АЗПБ настоява за радикално нова визия точно сега? Какво се промени в средата?
Промени се всичко. В момента сме свидетели на нов световен обществен ред и мащабно пренареждане на големите играчи на световната карта. Като малка част от този процес, българското земеделие е пряко потърпевшо. Истината е сурова: във вида, в който съществува в момента, нашият сектор няма да успее да оцелее. Нуждаем се от реформи и промени, които да спомогнат за съхраняването на българското производство, а не просто за неговото административно отчитане.
Казвате, че досегашният модел е изчерпан. Къде сбъркахме през последните 19 години на европейско подпомагане?
Трябва да бъдем откровени — в сектора бяха налети огромни суми, но липсваше анализ на крайния ефект. Какъв е резултатът днес? Плачевен. България, която исторически беше водеща аграрна страна, днес е държава, която е тотално зависима от вноса на хранителни продукти. Това е жалко и е директно следствие от факта, че философията на подпомагане беше „на парче“, без поглед върху цялата верига.
Какво предлагате като алтернатива на тази философия „на парче“?
Трябва да спрем да подпомагаме процеси в изолация. Новата визия изисква подкрепа на българския производител по цялата агрохранителна верига — от този, който произвежда суровината, до преработвателите в хранително-вкусовата промишленост. Само така индустрията може да стане устойчива. Бъдещето на сектора не зависи само от субсидиите или от политическите решения, а от нашето общо поведение.
Имате предвид поведението на потребителите ли?
Точно така. Ако ние като граждани и консуматори не започнем да предпочитаме българската храна и българските напитки на трапезата си, никакви споразумения като Меркосур или СЕТА няма да ни спасят. Нашето потребителско поведение е най-силният икономически лост. Когато купуваме родното, ние инвестираме в развитието на собствената си индустрия. Това е естествената защита на пазара ни.
Намираме се в предизборна ситуация. Какви са конкретните ви искания към политическите централи, които в момента пишат програмите си?
През годините на прехода нито едно правителство не обяви земеделието за реален национален приоритет. В момента всички разработват програми и ние ще им изпратим нашите изводи. Но не искаме просто обещания за пари. В момента не поставяме въпроса за финансите, макар всичко да опира до тях. Искаме първо визия, а след това обезпечаването ѝ с финансов инструментариум. Искаме да можем да работим в собствената си страна и да запазим бизнеса си.
Поставихте на масата няколко много конкретни регулаторни искания. Кои са те?
Първо, настояваме за пълна забрана на всички имитиращи продукти — както млечни, така и месни. Те подбиват пазара и мамят потребителя. Второ, искаме нулева ставка на ДДС за биологично произведените храни, за да ги направим достъпни и да стимулираме този сектор. И трето, най-важното: създаване на истински „Национален бранд България“. Когато на един продукт пише, че е български, това задължително трябва да означава, че е произведен от български суровини. Това е единственият начин да затворим цикъла и да върнем достойнството на българското земеделие.
Източник: Земеделеца.бг
