НПВУ: АЗПБ иска спешни работни групи за изготвянето на ясни и качествени насоки

Контекст: През октомври месец на 2022 г. ресорният служебен зам.-министър на земеделието Георги Събев анонсира публично, че до края на 2022 г. се очаква да стартират приемите за фермерите по Национален план за възстановяване и устойчивост („НПВУ“). По време на проведената в гр. Казанлък на 15.02.2023 г. 9-та Национална среща на земеделските производители служебният министър Явор Гечев публично пое ангажимент към земеделската общност, че ще възстанови практиката за съвместно разработване (тематични работни групи /ТРГ-та/ с едновременното участие и дискусии между МЗм, ДФЗ и браншови организации) на националната нормативна уредба като гарант за прозрачност, за по-качествени и стабилни нормативни документи (виж напомнящото видео интервю с Я. Гечев). На 05.04.2023 г. МЗм публикува за едномесечно обществено обсъждане проектонасоки по четирите процедури от инвестиция C6.I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ („Фонда“) на компонент „Устойчиво селско стопанство“ на НПВУ, без да е ясно защо МЗм не спази ангажимента си за предварително обсъждане със заинтересованите страни. 31.05.2023 г. е обявената от МЗм индикативна дата за старт на приемите, а съгласно сроковете на НПВУ 30.09.2023 г. е крайният срок, в който подадените проекти трябва да бъдат оценени, класирани и договорени.

Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) изпрати до МЗм и ДФЗ Становище с множество коментари и аргументирани предложения по проектонасоките по процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ („модернизация“), по процедура № BG-RRP-6.005 „Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“ („води“) и по процедура № BG-RRP-6.006 „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ („центрове“), в което:

1. Настояваме за спешно обсъждане на проектонасоките в широк формат на ТРГ-та със заинтересовани страни и постигане на прозрачност. Считаме, че само в рамките на задълбочени и прозрачни експертни дискусии по темата ще могат да бъдат преодолени множеството съществени слабости и неясноти, включително видимите едностранни субективни предложения и липсата на единни принципни подходи на проектонасоките, както и да бъдат намерени допълнителни решения за облекчаване на административната тежест, които да допринесат за своевременната качествена подготовка, бързото одобрение и договориране, изпълнение на инвестиционните проекти („ПИИ“) от крайните получатели („КП“) и постигане на целите на НПВУ.
2. Акцентираме върху липсата на яснота и съществени пропуски във всички процедури по отношение на прилагането на режима на ЕС на Държавни помощи. Предлагаме на МЗм в Условията за кандидатстване (УК) по всички горецитирани процедури да бъдат изрично посочени: кои са тези държавни и минимални помощи, които ще трябва да бъдат съблюдаване при определянето на допустимия праг на държавна помощ, вкл. за кои години/период ще се гледат (конкретно посочване на Регламенти и др. правни актове, по които се отпуска дадената държавна/минимална помощ); какъв е начинът на тяхното натрупване/калкулиране; на какво ниво ще се прилага определянето на прага на държавни помощи- за дадена стопанска дейност, на ниво земеделско стопанство или за конкретните заявени инвестиции, или на ниво вече стартирал по-всеобхватен инвестиционен проект; да се регламентира предоставянето на предварителен достъп до регистър в информационната система на ДФЗ за всеки кандидат, който да има и калкулатор за сумиране/натрупване на получени държавни/минимални помощи; в периода на мониторинг кои видове държавни/минимални помощи и с каква давност следва да съблюдават крайните получатели, за да не надвишат праговете на тези помощи и за да гарантират спазването на условията за недопускане на двойно финансира; да се разпише и реда, по който ДФЗ ще прави и контролира тези обстоятелства и пр.
3. Настояваме за прилагане на единен подход към КП при спазване на ангажименти за срок от три години мониторинг, тъй като единствено по процедура „модернизация“ е предложен мониторинг от пет години.
4. Изтъкваме необходимостта от облекчаване на административната тежест в периода на 3-те години и гъвкавост в контекста на новите „зелени“ изисквания към фермерите и тяхната динамика в следващите години, включително заради военния конфликт в Украйна. Подчертавайки, че правната рамка на Регламента за МВУ дава в много по-голяма степен на националните власти да разработват и прилагат опростени и бързи процедури, изразяваме неодобрението си към МЗм да пренася познатата на всички ни административната тежест и подход от ЕЗФРСР/ПРСР към настоящите процедури, към които МВУ няма подобни изисквания. Отчитайки и естественото на новия Механизъм (НПВУ) предвиден да способства за бързото „предоставяне на своевременна целева подкрепа на българските земеделски производители, под формата на безвъзмездни средства, за бързо възстановяване от последиците от COVID-19 пандемията, преодоляване на проблемите, които възпрепятстват конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния сектор и ускоряване на неговата адаптация към климатичните промени, екологизацията на производството, цифровата трансформация, подобряване на генетичните ресурси.“, считаме че постигнатото към момента административно облекчаване на обсъжданите процедури би могло да се повиши и на кандидатите да се предостави гъвкост в три-годишния период за спазване на задълженията, като едновременно с това се гарантира спазването на принципа на добро финансово управление и постигането на целите на НПВУ. При определянето на културите (вид и площ) и животните (вид и брой) към момента на кандидатстването КП няма затруднения, но за следващите години, когато фермерите още от 2024 г. ще трябва „в крачка“ да вземат производствените си решения (% угари, % непроизводствени площи, % и брой култури по ДЗЕС, очаквани завишени новости при индустриалните ферми), както и да диверсифицират стопанствата си с отглеждането на по-конкурентни култури/животни (поради пазарни сигнали, неблагоприятни метео- прояви, болести/зарази, неприятели, продължаваща война и пр.), считаме за удачно и целесъобразно съвместно с МЗм и ДФЗ да се намери най-доброто решение в посока опростяване и минимизиране на излишното и необосновано налагане на санкции/връщане на средства от КП. В динамична среда на несигурност, произтичаща включително и заради нестабилната икономическа среда, породените от войната в Украйна сериозни инфлационни процеси, пазарни смущения и несигурни вериги на доставки (на регионално, европейско и глобално ниво), за земеделските стопани е крайно необходимо да имат реална гъвкавост при вземането на производствените си решения, които от една страна да им позволят да отговорят на пазарните сигнали, а от друга- да изпълняват редица нормативни „зелени“ изисквания и такива, свързани с техните инвестиции.
5. Настояваме за единен подход към КП по отношение на капацитета на активите, с които се кандидатства. Във връзка с общото условие по трите процедури „Разходите по настоящата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ трябва да са необходими за изпълнението на ПИИ, да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.“ предлагаме да се уеднакви в процедурите изискването за съпоставимост на капацитета на активите от ПИИ с капацитета на кандидата.
6. Настояваме процедурата „центрове“ да се прилага само за допустими земеделски стопани, признати групи на производители (ГП) и организации на производители (ОП), които могат да докажат количествата продукция, съответстващи на капацитета на подпомаганите активи чрез собствено производство или чрез производството на членовете на ГП или ОП. Против сме подхода на МЗм в процедурата „центрове“, даващ възможност на кандидатите да могат да подават ПИИ, в които за доказване на количества продукция, съответстващи на капацитета на подпомаганите активи, се включват т.нар. „асоциирани партньори“. За АЗПБ е крайно притеснително подобно предложение от страна на МЗм, тъй като реално предоставя изкуствени условия за определени кандидати- земеделски производители, в които без сериозни изисквания, критерии и ангажименти за „асоциирани партньори“ ще могат да кандидатстват/реализират инвестиции без обезпеченост на суровини, без да има оценъчен критерий за финансова стабилност на кандидата, без да има изисквания и контрол как точно ще отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността, при това в комфорта на изкуствено създадена привилегирована позиция и конкурентни предимства спрямо групите и организациите на производители. От друга страна, подобен подход обезсмисля всички усилия на държавата ни в последните години да насърчава и стимулира обединяването на фермерите в ГП и ОП. В Допълнение, § 1. От Допълнителна разпоредба на ПМС № 114/2022 дава дефиниция в т. 5. „Партньори на кандидатите за средства от Механизма за възстановяване и устойчивост“ са всички физически и юридически лица и техни обединения, които участват съвместно с кандидата в подготовката и/или техническото изпълнение на инвестицията или на предварително заявени във формуляра за кандидатстване дейности от инвестицията и разходват средства от Механизма за възстановяване и устойчивост и никъде не е регламентирана в НПВУ и ПМС-тата за прилагането му правно възможността за участие чрез „асоциирани партньори“.
7. Настояваме за гъвкавост в подхода за приоритетни сектори. Отчитайки от една страна основната цел на Фонда (цитирана по-горе) и поставеният в него фокус „изцяло върху реализацията на зелени и цифрови инвестиции, които ще позволят адаптиране на стопанствата към климатичните промени, екологизация на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите“, следва да отбележим факта, че нито в текста на НПВУ, нито в самия текст на Фонда е идентифицирано приоритизирането на конкретни култури и животни от сектор „Плодове и зеленчуци“, сектор „Животновъдство“ и сектор „Етеричномаслени и медицински култури“. От друга страна, считаме, че така предложения изричен списък в процедурите „модернизация“ и „центрове“ е субективен, неподходящ, неотговарящ на заложените цели на Фонда и създаващ изкуствени бариери към КП, както и утежняващ излишно административната тежест. В тази връзка предлагаме същият да отпадне, да се запази само сектор „Плодове и зеленчуци“, сектор „Животновъдство“ и сектор „Етеричномаслени и медицински култури“.
8. Настояваме за уеднаквяване на изискванията за допустимост за кандидатите земеделски стопани, ГП и ОП. В процедурите за „модернизация“ и „води“ се изисква кандидатите земеделски стопани (а в процедурата за „модернизация“ и за членовете на кандидати –ГП или ОП) „да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (Наредба № 3/1999 г.), като това условие трябва да бъде изпълнено и за предходната стопанска година – 2021/2022“. В същото време в процедурата за „центрове“ се вижда неравнопоставеността в изискването и липсата на единен подход, изразяващи се в: а/изискването за кандидатът земеделски стопанин към датата на подаване на ПИИ да е регистриран като земеделски стопани по Наредба № 3 от 1999 г. и че ще бъде допустим за подпомагане, ако е регистриран за първи път по реда на Наредба № 3 не по-късно от 30 септември 2022 г.; б/към кандидати ГП/ОП има само едно изискване- да са признати от министъра на земеделието, докато по процедурата за „модернизация“ се изисква да са признати от министъра на земеделието и в тях членовете да са само земеделски стопани. С оглед постигане на заложените цели и индикатори на инвестиция C6.I1 от НПВУ, гарантирането на равнопоставеност и единен подход към КП по трите процедури, както и елиминиране на съмненията за опитите на администрацията към удовлетворяването на по-тесни интереси, както и за ограничаването на някои „нездрави интереси“ към усвояване на средства и за да няма изкуствените условия в опит за нагласяване към проекти, АЗПБ предлага да бъде установен следния единен принципен подход в трите процедури: 1/еднакво изискване към кандидатите земеделските стопани и към членовете на кандидати –ГП или ОП: „да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (Наредба № 3/1999 г.), като това условие трябва да бъде изпълнено и за предходната стопанска година – 2021/2022“, а в процедурата за „модернизация“ това да важи и за членовете на кандидати –ГП или ОП; 2/еднакво изискване към кандидати –ГП или ОП: „да са признати от министъра на земеделието преди 06.04.2022 г. и в тях членове са само регистрирани по Наредба № 3/1999 г. земеделски стопани“- предложената от нас дата е тази на Решението на МС за одобряване на актуализирания НПВУ на РБ.
9. Настояваме за уеднаквяване на минимален и максимален срок за изпълнение на проекта с/без СМР в процедурите. В процедурите за „модернизация“ и „води“ се предвижда одобреното предложение да се изпълнява в срок до 9 месеца, а за предложения, включващи разходи за СМР, за които се изисква издаване на разрешение за строеж, в срок до 12 месеца от датата на подписването на договора за финансиране. В същото време отново в процедурата за „центрове“ виждаме по-благоприятни предложения- тези два срока са съответно 12 месеца и 18 месеца, като и при 3-те процедури се определя крайният срок за изпълнение да не е по-късно от 30 юни 2025 г. АЗПБ не подкрепя подобна безпринципна неравнопоставеност на КП по трите процедури. Отчитайки всички затруднения от 2020 г. насам с доставките на стоки/услуги и смущенията в логистичните вериги (не само в регионален, но и в Европейски и световен мащаб) в резултат на глобалната пандемия от Ковид- 19 и войната в Украйна, АЗПБ счита, че е целесъобразно да не бъдат ограничавани КП в горецитираните срокове за реализация на ПИИ, поради което предлагаме и в трите процедури да отпадне минималният срок, а срокът за изпълнение на инвестициите да се определи по следния начин „Одобреното предложение се изпълнява в срок не по-късно от 30 юни 2025 г.“
10. Изразяваме несъгласие към липсата на единен подход при критериите за оценка на качество на ПИИ. Запознавайки се с предложените за обществено обсъждане Критерии и методика за оценка на ПИИ на трите коментирани тук процедури, отново установяваме необяснимата липса на единен подход/логика на администрацията, при това за процедури насочени към една и съща целева група на подкрепа- българските земеделски производители. Така на пример в процедурите „модернизация“ и „води“ е предложен оценъчен критерий “Финансовото състояние на кандидата обезпечава реализирането на инвестициите по ПИИ“, а противоположно на тази логика в процедурата „центрове“ се предлага „Предложения за изпълнение на инвестиции, представени от кандидати, чиято заетост в стопанството е намаляла вследствие на пандемията SARS-CoV-2“ и „Предложения за изпълнение на инвестиции, представени от кандидати, чиито приходите от дейността са намалени вследствие на пандемията SARS-CoV-2“. От трите процедури неясно защо само в „модернизация“ се предлага критерий „ПИИ, представени от кандидати до 50 години включително“. В процедурите „модернизация“ и „води“ е предложен критерий с голяма тежест „Заявен размер на инвестиционните разходи“/“Заявен размер на безвъзмездното финансиране“, а в процедурата „центрове“ липсва и т.н. Позовавайки се на „ПРИМЕРНА МЕТОДИКА И КРИТЕРИИ за оценяване на предложения за изпълнение на инвестиции по процедури за подбор на крайни получатели по Плана за възстановяване и устойчивост“ на МФ и дадените в нея насоки, предлагаме следните нови критерии, които да гарантират от една страна в по-голяма степен успешното реализиране на дейностите и целите, и тяхната устойчивост във времето, а от друга- постигат единен подход към кандидатите, без субективизъм: а/критерия за „Финансовото състояние на кандидата обезпечава реализирането на инвестициите по ПИИ“ да се уеднакви и да се прилага за трите процедури „модернизация“, „води“ и центрове“ като внимателно се подбере периода; б/нов критерий и за трите процедури за наличие на специфичен опит на кандидата в изпълнението на инвестиционни проекти; в/критерия за „ПИИ с по-високо ниво на проектна готовност“ предложен в процедурата „води“ да се въведе и за процедура „центрове“, тъй като по тях е допустимо СМР. Предназначението на тези критерии е да се приоритизират проектите, които могат да започнат изпълнението си в най-кратки срокове след одобрението им, което е  особено актуално по отношение на инвестициите по НПВУ предвид кратката времева рамка за изпълнението им.
11. Изискваме изясняване и нормативно уреждане на ключов момент в процедурата „води“: АЗПБ отправя сериозен апел към МЗм да уреди в процедурата „води“ стабилността на кандидатите и КП в хипотезите, при които на етап кандидатстване инвестициите отговарят на процедурите по ЗООС и ЗВ при действието на старите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и вторите Планове за управление на риска от наводнение (ПУРН), но след приключване на приема страната ни вече има нови ПУРБ и ПУРН (в които е възможно да има промени в категоризацията на състоянието на водните тела, респ. мерките за управление)-дали на етап оценка на ПИИ или договориране, или пък в процес на изпълнение на ПИИ и преди окончателно плащане, или пък в периода на мониторинг на изпълнените ПИИ. Подчертаваме, че изясняването на този казус е ключово за интереса и успеха на процедура „води“.
12. Посочваме необходимостта от изясняване и допълване на текстове относно управлението на бюджетите по трите процедури. В разделите „Общ размер на средствата по процедурата“ не става ясно дали посоченият бюджет е окончателен и дали е възможно при бюджетен недостиг/излишък тези средства да могат да бъдат увеличени/намалени, примерно, чрез прехвърляне на средства между отделните направления. Следва да бъдат разписани хипотезите и реда за прилагане.
13. Настояваме за провеждане на съвместна информационна кампания на МЗм с ДФЗ за потенциални бенефициенти в рамките на месец от стартиране на процедурите. АЗПБ отправя апел към МЗм своевременно да организира информационна кампания, която да бъде проведена непосредствено след датите на публикуването на информацията за откриване на процедурите- лектори да са представители на СНД (експерти на МЗм и ДФЗ), в минимум 4 различни областни града (северна, южна, западна и източна част на страната) и минимум по 1 видео материал за всяка процедура, разясняващ всички основни параметри от подготовката за кандидатстване.
14. Настояваме за провеждане на съвместни информационни срещи между МЗм, ДФЗ и одобрените кандидати, публикуване на Ръководство на СНД за изпълнение на инвестициите и конкретно посочване на правната и институционална рамка на процедурите. Независимо от вътрешнополитическата нестабилност и предстоящите летни месеци на приема, АЗПБ очаква от МЗм/ДФЗ и ги приканва своевременно да бъдат подготвени за изпълнение на задължението им по чл. 31 от ПМС № 114/08.06.2022 г., съгласно който „до 14 дни от датата на сключването на договора за предоставяне на средства от Механизма структурата за наблюдение и докладване организира информационна среща с крайните получатели и/или публикува Ръководство за изпълнение на инвестициите за запознаване с изискванията за изпълнение на инвестициите по съответната процедура, с изключение на случаите, в които получателят изрично е заявил, че няма да се възползва от тази възможност.“. Тъй като тук коментираните по НВПУ процедури са нови и непознати за бенефициентите, АЗПБ счита, че СНД следва да реализира както информационни разяснителни срещи с одобрените бенефициенти, така и да публикува Ръководство.

В становището на АЗПБ от 05.05.2023 г. посочваме още много конкретни коментари, предложения и аргументи, насочени към създаването на обективни и ясни административни процедури, предвидимост за фермерите и повишаване качеството на нормативните актове. АЗПБ остава в очакване на скорошно провеждане на ТРГ-та по трите процедури, в рамките на които да можем да изложим нашите виждания и редица други технически забележки, които да бъдат дискутирани прозрачно в широк кръг заинтересовани страни.