Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) участва в среща с евродепутатите Чеслав Адам Шекерски (Полша), Херберт Дорфман (Италия), Мария Нойхл (Германия), Жак Коломбие (Франция), Марк Тарабела (Белгия), Лидия Сенра Родригес (Испания), Владимир Уручев и Момчил Неков (България), които са членове на Комисия по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към Европейския парламент (ЕП).
„Вярваме, че вие ще работите за запазване на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) в следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС. Надяваме се, че Комисията по земеделие на Европейският парламент ще успее да защити един стабилен бюджет, който да бъде адекватен на всички цели и обществени очаквания, които има към сектор земеделие.“- с този апел се обърнахме от АЗПБ към евродепутатите.
Страните членки сами да определят детайлно дефинициите за млад фермер и за истински фермер съобразно своята структура и демография, предложи АЗПБ. Асоциацията подкрепя идеята таваните на директните плащания да бъдат доброволни за държавите членки (ДЧ) и в тях да бъде включена единствено базовата схема като СЕПП. Според АЗПБ страните членки също така сами трябва да определят методиката за приспадането на разходите за труд, работна ръка и осигуровки при прилагане на таваните.
„Ако ДЧ реши да прилага таваните на плащанията, нека сама да определи как да използва генерираните средствата. Считаме, че насочването, което ЕК предлага по отношение на преразпределителното плащане, не е адекватно за всички ДЧ. През настоящия програмен период страната ни за първи път приложи схемата. Считаме, че в бъдеще трябва да се оцени до колко и в каква степен си струва да бъде засилен акцентът върху нея. Освен това Комисията предлага насочване на средствата от големи към средни или малки фермери, а няма определения за тях. Смятаме, че всяка страна трябва да се обоснове за какво приоритетно е решила да използва средствата, генерирани по схемата, разбира се в съответствие с целите на политиката.“, отбелязахме от АЗПБ.
Обвързаната подкрепа да бъде увеличена като финансов ресурс или поне да бъде запазена на настоящото равнище и ДЧ да имат голяма гъвкавост да защитят в своите стратегически планове кои сектори са уязвими, за да бъдат подкрепени по тази схема, предложи още АЗПБ, както и „Преходната национална помощ е изключително важна за новоприсъединени страни като Българи в сектори, които са социално уязвими и свързани с определени региони, които нямат друга икономическа алтернатива за развитие“.
От АЗПБ изразихме притеснения по отношение на включването на схемите в Стълб 1 в общата мониторингова рамка- „Това, според нас, означава нов административен ангажимент, нещо съвсем ново и за фермерите. В тази връзка е необходимо изключително ясно законодателство. Притеснява ни възможността, предвидена в проекта на регламент, Европейската комисия да издава делегиращи и прилагащи актове, които биха изкривили първоначално доброто намерение за по-голяма гъвкавост на страните членки.“
От АЗПБ предлагаме промяната на стратегическия план, който включва директни плащания и Програма за развитие на селските райони, да може да се прави повече от веднъж годишно. Друго предложение е да се обмисли възможността за намаляване срокът за прилагане на зелените мерки, например на 3 години. Ако ПРСР подкрепя биологично земеделие в преход, като самият преход е от 2 до 3 години, то компенсацията за сертифицираните биопроизводители може да бъде част от новите доброволни еко- мерки по Стълб 1.
Според АЗПБ „задължително трябва да се предвиди преходен период за прилагане на новата ОСП“ и в заключение посочихме: „Като се има предвид предишния опит, ние се опасяваме, че Брюксел и националните администрации няма да успеят да стартират в срок.“
